Съвременното изкуство и мястото му в моя живот / В търсене на изкуството (опит за изкуство)

Какво е изкуство? В повечето тълковни речници срещу тази дума ще открием следната дефиниция: 
„1. Област от човешката дейност, при която действителността се пресъздава чрез художествени средства.
2. Един вид човешка дейност за пресъздаване на действителността чрез художествени средства.
3. Изключително майсторство, владеене на някаква дейност.”
Дали, обаче, тези обяснения съдържат сентенцията, истинския смисъл на думата?! Едва ли! Трудно е да преценим дали нещо е стойностно и заслужава възхищение и наистина е изкуство или е опит за спекулация, който не заслужава да му обърнем внимание. А може би всичко е изкуство и не трябва да се правят опити за такова разграничаване.
Още в древността хората са започнали да творят различни неща, за да доставят наслада на сетивата си. Но пред тях не е стоял въпросът „Изкуство ли е това или не?”. Едва ли са осъзнавали, че драсканиците им и другите неща от ежедневието им ще бъдат възприемани днес като творби от миналото.
В крайна сметка от зараждането на цивилизацията до наши дни изкуството, във всичките си форми, е претърпяло огромна метаморфоза. От пещерните рисунки и примитивните скулптури на богинята-майка през щедиоврите на да Винчи, Микеланджело, Рембранд, Роден до изкуството днес. Невъзможно е да се направи пълен каталог на всички произведенията на изкуството във всичките му аспекти. Невъзможно е дори да се изброят творбите само от архитектурата или от музиката или от изобразителното изкуство. А ако трябва да се опитаме да класифицираме изкуствата днес, то задачата ни става 10 пъти по трудна.
В днешното забързано ежедневие хората рядко се питат, кое от заобикалящия ги свят е изкуство и кое не е. До толкова сме свикнали с всичко, че не можем, а може би не искаме да теглим чертата и посочим значимите неща. А може би не трябва?!
Да разгледаме деня на един обикновен човек. Още от сутринта с пускането на телевизора, за да види новините преди работа, той е залят от информация. Едно 50% от нея спокойно можем да наречем произведения на изкуството. Снимките, музиката, тексовете - всички те са създадени от хора за хора. Създадени са, за да доведат до някаква реакция, до някакво чувство. Какво тогава ни пречи да ги наречем изкуство?! 
Става 8ч и г-н Х тръгва за работа. Качва се в колата си и кое е първото нещо, което вижда на пътя? Реклама. По автобусите, по биобордовете, по плакатите - на всякъде. На където и да се обърне изникват всевъзможни реклами. Опити за привличане на вниманието. Но ако направим един абстрактен анализ на тези опити ще открием, че те не са с нищо по различни от разбирането ни за изкуството. Та нали, за да се достигне до крайния резултат – привличане на вниманието са вплетени едни от основните компоненти за създаване на изкуство – правдоподобност, оригиналност, екстравагантност и т.н. 
12ч е времето на нашия герой за обедна почивка. И докато хапва на бързо поредния сандвич с шунка и кашкавал, той разгръща пресата за новини. Наред с тях обаче той пропуска да отбележи изкуството на журналиста да му поднесе информацията по точно тази начин, изкуството на фотографа да запечата точно този момент, изкуството на редактора да оформи вестника по точно този начин. Много хора няма да се съгласят с твърдението, че всеки човек малко или много твори изкуство през ежедневието си без да го осъзнава. „Работата не може да е изкуство!” ще е мъдрото им обяснение. А нима праисторическия човек не е творил докато работи, нима професията на художника не е да създава картини? Какво пречи на обикновения човек да е творец?!
Ето и този документ е попълнен. Графикът за предстоящата конференция е на лице. Г-н Х вие сте уникален. Днес създадохте творба, която утре ще носи наслада и удовлетворение на много хора. 17ч - време е да се приберете. И нашия герой тръгва уморен към бл. 687 в жк Люлин. Да, но съдбата му изпраща знак. Точно пред театър 199 задръстването е ужасно. Погледът на нашия герой се приковава в опашката пред театъра. Защо? Днес гостува известена трупа от Варна. Заинтригуван от олелията пред театъра г-н Х паркира колата си и бързо закрачва към поредния пример за изкуство. Театърът, като предшественик на киното също може да се причисли към 8-то чудо на света. Няма как да пренебрегнем изклучителния принос на актьорите към развитието на изкуството. Свършва спектакълът и удовлетворен г-н Х се прибира вкъщи. Денят завършва с „Армагедон” по Диема +. 
Така ден след ден всеки един от нас се сблъсква с изкуството под една или друга форма. Независимо дали сте г-н Х или г-жа У вие няма как да избягате от него.
Съвсем по различен е въпросът за целенасоченото търсене на изкуство. Разбира се, че няма как да отречем, че художникът, признат за човек на изкуството седи малко по-високо в йерархията от счетоводителя. Как обаче да накараме хората вместо на кино да отидат на театър, вместо да гледат снимки в интернет да отидат на изложба в най-близката галерия. Днес тази задача изглежда непосилна. Но защо е така? Вероятно е трудно за съвременния човек да приеме, че и двете неща са с еднакво значение. Целта и на двете е да отведе хората в друг свят, да ги накара да чувстват неща, който не са чувствали никога, да ги накара да преживеят неща, който никога повече няма да преживеят. 
Днес хората на изкуството търсят новото, непознатото, за да си спечелят публика и почитатели. Баловете, беседите и т.н. от миналото днес намират израз в пърформансите, катедралите и църквите са прераснали в небостъргачи и имения и прочие и прочие.
В крайна сметка, за да сме свидетели на чудесата на изкуството днес, преди това нашите предци са се наслаждавали на уменията и идеите на творците от тяхното време. Може би поговорката, че „Всичко ново е добре забраено старо” е наистина вярна. Няма как да открием топлата вода отново, но можем да създадем ТЕЦ, за да я използваме, няма как да преоткрием колелото, но можем да направим гума за автомобил и да намалим неудобството по улиците, няма как да преоткрием живопистта, графиката, скулптората, музиката, но можем по един оригинален начин да творим и да се надяваме, че след 2 века изкуството, което сме създали ще служи за пример на децата и ще има поместени наши картини, скулптори и пиеси в „електронните” им чебници редом до Мона Лиза, Импресия.Изгрев, 9-та симфония, Крал Лир, Мислителят и др. и др.
 Що се отнася до мен и изкуството – на скоро четох статия за най-новия часовник, чийто циферблат е изграден на принципа на двойчната система. След като хората са използвали нещо, толкова по-екстравагантно от арабските и римските цифри за един обикновен часовник, защо трябва да се очудваме на опита на днешните творци да пречупят света през своя мироглед и да ни го покажат през свойте очила. Дали е картина на да Винчи или Черният квадрат на Малевич е без значение щом става въпрос за изкуство. Всичко в позволено. Поне докато не изчезне човешката раса от света, навсякъде около нас ще има изкуство под една или друга форма.