Аня...

...в небето изведнъж изгряха без брой звезди, оцветени в различни цветове. Синьото сменяше червеното, а то зеленото, а то жълтото... Във въздуха се разнасяше аромат на сяра, придружен от гъст дим. Тътенът от многобройните фойерверките се чуваше из цялата околност. Беше станало светло като ден. Приглушено се чуваше гласът на Елвис Пресли от изоставения телевизор. Всички бяха на вън, и въпреки ужасния студ, на всяко лице беше грейнала топла усмивка. Това беше „краят на началото”. Една година си беше отишла, за да освободи място на друга. Времето не можеше да бъде спряно...
Само в една от стаите на огромната къща не се беше прокраднала и частица от празничния дух. Там на светлината от догарящите свещи се отразяваше силует. Това беше млада жена на 25 г. известна на всички като дружелюбна и вечно усмихната девойка, която не знае какво е тъга и никога няма да разбере. Но това беше само за пред другите. Истината за момичето беше толкова различна от това общоприето мнение колкото са огънят и ледът.
 Аня погледна празната си чаша от вино, погледна шишето с вино на масата и бавно се надигна от креслото. Въпреки че къщата беше пълна с празнуващи хора, тя се чувстваше сама. Тази самота беше тайна за всички. Дълбоко погребана в сърцето и тя навярно никога нямаше да „види” бял свят. Но сега, повече от всякога и беше невъзможно да я прикрие, затова беше прибягнала до хитрост. Главоболието, макар и най-старото извинение в такива случай се оказа и най-ефективното. То и беше дало свободата да остане сама със себе си - далеч от щастливите хлапета и превъзбудените родители, далеч от превзетите девойки и преструващите се на кавалери, нахални момчета. Тя нямаше нужда от тях. Те я уморяваха, караха я да се чувства една от тях. И най-важното напомняха и че нещата няма никога да бъдат пак същите. Спомените нахлуха един след друг пред очите и като картечни изстрели. Всяка една картина от миналите дни, независимо добра или лоша, внасяше такова напрежение в съзнанието и, че само виното и помагаше да остане в съзнание. Това гмуркане в миналото я накара да помисли отново за настоящето. А в момента настоящето се свеждаше само до чашата, бутилката и утоляването на жаждата.